International Wine Challenge

International Wine Challenge

International Wine Challenge 2015, London

Нямах намерение да пиша по темата, но от Аполоуайн проявиха интерес. Яна Петкова е писала вече доста подробна статия обяснявайки принципа на оценяване в International Wine Challenge London. Но докато съм все още с пресни впечатления от моята втора година в екипа на IWC, ще драсна и аз няколко реда.

В IWC дегустациите протичат в рамките на две седмици (звучи доста задълбочено), плюс допълнителни няколко дни от третата, в които се присъждат трофеите. Впечатляващото в начина на провеждане е, че всяко едно вино получава максимален брой шансове. И за да е още по-обективна оценката и да не надделяват пристрастия към определен регион , вината се дегустират от различни комисии. Без значение дали виното покрива изискванията за медал или не, то се дегустира поне още два пъти, включително и от петимата председатели на конкурса, за да му бъде даден шанс.

Впечатление прави, че оценяващите стоят постоянно прави. От една страна изглежда изморително, но процесът е толкова поглъщащ, че това почти не се отчита; освен ако не сте на високи токчета, въпреки че има и такива ентусиасти. Един дегустационен панел оперира на две маси, като едната е винаги подготвена за следващия флайт. Така се избягва разливането, пресягането и разсейването от страна на помощниците, които носят и взимат вина и чаши. Това са изключително забавни няколко дни на дегустиране на вина от цял свят и среща с познати и непознати винени писатели, журналисти, критици и уайнмейкъри.

Наред с приятните емоции, има и неприятни изненади. Тази година имах флайт от 8 португалски червени вина, от които 4 бяха класирани като не-достойни за оценка. Просто вината си бяха “отишли” въпреки младата 2012-та реколта, оксидирали, без “нос” и вкус. Странно защо някой си беше направил труда да изпрати такива проби…

Не липсва и тръпката в IWC

Миналата (моята първа) година имах задачата да поставя моя златен медал на дадено вино (изискване за всички “зайци”). И това трябваше да се случи още в началото, в първия ден на дегустациите, когато все още се дегустират вината дали заслужават медал (какъвто и да е) или не. Откриваш въпросното вино и започваш да пишеш подробна дегустационна характеристика. В допълнение трябва да защитиш изключително убедително позицията си за виното заслужаващо златен медал. Същото вино минава през поне още два дегустационни панела и накрая през петимата председатели на конкурса. Точно през този ден във всички мои флайтове нямаше впечатляващо вино за злато. В края на деня имахме група бели вина от Испания без дъб. Едно единствено вино беше отлежавало в дъб. Въпреки, че съм изключително капризен към бели вина с дъб, това ми направи впечатление. Бленд от Виура, Малвазия и Гарнача Бланка, това беше моят личен златен медал. Вино с киселини по-ниски от средните и много директни аромати добити от контакта с дъб, но с много плод, финес и баланс. Това е Camino del Monte White Reserva, 2009 на Grupo Baron de Ley. Заслужава си € 20, но е доста трудно откриваемо.

Ако трябва да обобщя нагласата в различните съдии, дегустатори и председателите на конкурса, тенденцията е към по-елегантни и финни вина, а не натоварени, свръх-екстрактни високоалкохолни бомби.