International Wine Challenge

International Wine Challenge

International Wine Challenge 2015, London

Нямах намерение да пиша по темата, но от Аполоуайн проявиха интерес. Яна Петкова е писала вече доста подробна статия обяснявайки принципа на оценяване в International Wine Challenge London. Но докато съм все още с пресни впечатления от моята втора година в екипа на IWC, ще драсна и аз няколко реда.

В IWC дегустациите протичат в рамките на две седмици (звучи доста задълбочено), плюс допълнителни няколко дни от третата, в които се присъждат трофеите. Впечатляващото в начина на провеждане е, че всяко едно вино получава максимален брой шансове. И за да е още по-обективна оценката и да не надделяват пристрастия към определен регион , вината се дегустират от различни комисии. Без значение дали виното покрива изискванията за медал или не, то се дегустира поне още два пъти, включително и от петимата председатели на конкурса, за да му бъде даден шанс.

Впечатление прави, че оценяващите стоят постоянно прави. От една страна изглежда изморително, но процесът е толкова поглъщащ, че това почти не се отчита; освен ако не сте на високи токчета, въпреки че има и такива ентусиасти. Един дегустационен панел оперира на две маси, като едната е винаги подготвена за следващия флайт. Така се избягва разливането, пресягането и разсейването от страна на помощниците, които носят и взимат вина и чаши. Това са изключително забавни няколко дни на дегустиране на вина от цял свят и среща с познати и непознати винени писатели, журналисти, критици и уайнмейкъри.

Наред с приятните емоции, има и неприятни изненади. Тази година имах флайт от 8 португалски червени вина, от които 4 бяха класирани като не-достойни за оценка. Просто вината си бяха “отишли” въпреки младата 2012-та реколта, оксидирали, без “нос” и вкус. Странно защо някой си беше направил труда да изпрати такива проби…

Не липсва и тръпката в IWC

Миналата (моята първа) година имах задачата да поставя моя златен медал на дадено вино (изискване за всички “зайци”). И това трябваше да се случи още в началото, в първия ден на дегустациите, когато все още се дегустират вината дали заслужават медал (какъвто и да е) или не. Откриваш въпросното вино и започваш да пишеш подробна дегустационна характеристика. В допълнение трябва да защитиш изключително убедително позицията си за виното заслужаващо златен медал. Същото вино минава през поне още два дегустационни панела и накрая през петимата председатели на конкурса. Точно през този ден във всички мои флайтове нямаше впечатляващо вино за злато. В края на деня имахме група бели вина от Испания без дъб. Едно единствено вино беше отлежавало в дъб. Въпреки, че съм изключително капризен към бели вина с дъб, това ми направи впечатление. Бленд от Виура, Малвазия и Гарнача Бланка, това беше моят личен златен медал. Вино с киселини по-ниски от средните и много директни аромати добити от контакта с дъб, но с много плод, финес и баланс. Това е Camino del Monte White Reserva, 2009 на Grupo Baron de Ley. Заслужава си € 20, но е доста трудно откриваемо.

Ако трябва да обобщя нагласата в различните съдии, дегустатори и председателите на конкурса, тенденцията е към по-елегантни и финни вина, а не натоварени, свръх-екстрактни високоалкохолни бомби.

Made in UK

Made in UK

“Как пък точно за английско вино реши да пишеш…” ще си кажат вероятно доста от вас. “Бира, уиски, сайдер – добре. Но вино…?!”.

Съгласен съм, че не е най-популярната страна производителка на вино, а някои читатели дори биха анатемосали самия опит да бъдат съчетани думите “Английско” и “Вино”. Но понеже всеки хванал напоследък перото (или клавиатурата) гравитира около световно-известните винени региони, аз прецених, че няма смисъл от поредната статия за тях и избрах тема, на която доста рядко се пише.

Известен е фактът, че Великобритания, в частност Лондон, е един от най-интересните, колоритни и динамични пазари на вино. Винената култура е значително застъпена, а и присъства в историята на столицата. Колкото и странно да звучи в ума на съвремения виноценител, вино се е правило на територията на днешна Англия още от римляните, които дори са правили опити да отглеждат грозде на север около Lincolnshire. Тази практика е продължила и по времето на норманите, въпреки че в повечето случаи, произвежданата като вино течност е била предназначено за религиозни обреди.

И само да вмъкна нещо за тези от Вас, които след последния абзац вече белят очи и пуфтят относно изписаното име на английски. За да избегна филологични забележки и коментари, в тази статия всички термини, имена и прочие ще бъдат изписвани на най-подходящия език за тях.

И още малко историческите факти…

Трима души, смятани за бащите на днешното английско вино, допринасят за засаждането през 1951 г. на първото комерсиално лозе в Hambledon, област HampshireRay Barrington Brock, Edward Hyams и George Ordish. Майор-Генерал Сър Guy Salisbury-Jones, човекът засадил това лозе, отбелязва повратната точка в историята на лозарството във Великобритания. Първоначално е бил засаден сортът Seyval Blanc. Първата реколта е през 1954 г., като виното създава огромен медиен шум. Името “Hambledon” скоро става синоним на английското вино. В днешно време това лозе, разположено на богатите на варовик южни склонове в Hampshire, е презасадено с трите традиционни за Шампан сортове грозде.

През годините създаването на лозя се е случвало много бавно, до 1990-91 когато е плъзнал слух, че скоро предстои издаването на забрана за засаждане на повече лозя. С цел изпреварване на тази забрана, в периода 1992-94 са били създадени значителен брой нови насаждения, като реколта 1996 държи рекорда по добив на грозде.

Bolney Wine Estate, Sussex

Общо-прието е схващането, че студеният и влажен климат във Великобритания не е подходящ за отглеждане на лозя, но през последните две десетилетия винарската индустрия е подпомогната от по-топли лета, като се очакват още по-благоприятни климатични условия вследствие на глобалното затопляне.

До 80-те години на миналия век основно са били консумирани полу-сладки вина в немска стилистика. Такива са се произвеждали и от английските лозя – свежи, леки и плодови, с остатъчна захар. Постепено обаче вкусът на британците започва да се променя към по-сухи вина. Вносът на австралийски вина оказва голям ефект върху консуматора и постепенно той се отдръпва от немския стил вина. Дори самите производители заменят използваните до тогава високи бутилки, тип Мозел, с бордо и бургундски. Не само това, но и имена на сортове като Müller-Thurgau и Reichensteiner са заменени на самите етикети с имена като Surrey Gold и Stanlake Park. Други, като Bacchus, Ortega и Pinot Noir, които звучат по приемливо на консуматорите са оставени непроменени. Въпреки основният процент бели сухи вина, все още място намират и такива с остатъчна захар, която да балансира естествено високите нива на киселини и нисък алкохол.

Пенливите вина, в частност Шампански, са били за дълги години на пиедестала на британския виноценител и консуматор. Но английското пенливо вино започва да завзема добри позиции. Примерно, през 2007 г. Theale Vineyard Sparkling Chardonnay 2003 се представя достойно в присъствието на топ-шампански и пенливи вина и влиза в първата десетка на единственото състезание само за пенливи вина Effervescents du Monde.

Обединеното Кралство е на шесто място по консумация на вино във света, но вероятно едно от последните по производство на вино – едва 1% от продажбите на местния пазар. 15% от английското винопроизводство държат пенливите вина. Най-масово култивиран сорт грозде на острова е Chardonnay, заемащ повече от 20% от общата площ лозя, следван от Pinot Noir с 19%, Bacchus 9% и Seyval Blanc 6.60%. Използват се както традиционни, така и нетрадиционни сортове за производство на пенливи вина по класически и други методи – Chardonnay, Pinot Noir, Pinot Precoce, Pinot Meunier, Pinot Blanc, Pinot Gris, Seyval Blanc, Reichensteiner. Доста известни напоследък са имената Nyetimber и RidgeView Wine Estate, използващи класическите Chardonnay, Pinot Noir и Pinot Meunier.

Може би тук е моментът да вмъкна и новината, че на британският пазар вече може да се намери и пенливото вино на Steven Spurrier, една от главните личности зад Decanter, произведено от неговото собствено лозе Bride ValleyDorset.

Denbies Wine Estate, Dorking, Surrey

Розовата вълна не е пропуснала и Обединеното Кралство, като произвежданите розета са off-dry; абсолютно по британски вкус и идеални за лятото. Дялът на червено вино е едва 10% от общото производство. Използвани сортове са Rondo, Dornfelder и Pinot Noir, а вината са елегантни и плодови.

Десертни вина се произвеждат в много ограничено количество. Те не са тежки и свръх-концентрирани, а напротив, с елегантен баланс между много сочен плод, сладост и свежи киселини.

Британските вина подлежат на класификация. Използват се PDO (Защитено Наименование за Произход) и PGI (Защитено Географско Указание) според директивите на ЕС, като най-високо в класификацията стои PDO, следва PGI, или, на трето място, може да бъде изписан самият сорт грозде, от който е направено виното.

А ето и един интересен факт…

Едно малко бижу, правещо впечатление и внасящо разнообразие измежду 50-те пивоварни на територията на Лондон, е LDN CRU. Това е първата базирана в Лондон британска винарска изба, която винифицира грозда внесени с хладилни камиони от Bordeaux, Languedoc и Rousillon. През 2013 проектът е осъществен от London Cru, подкрепен от търговецът Roberson и инвеститора Will Tomlinson. Това е първата възможност, която се предоставя на Лондончани да бъдат част от винопроизводството.

И за край малко цифри базирани на последни проучвания през 2013 г.:

Брой лозя:                              470
Средна площ на лозе:        40 дка
Годишно производство:    4.45 М бутилки
Обща площ лозя:                18 840 дка
Брой производители:        135

В момента на британския пазар търсенето на английски fizz, надвишава в пъти предлагането. Самите пенливи вина на този етап са с много добро качество. Дали то ще се запази при едно разрастване на производството (което мисля предстои), можем само да проследим във времето. Между някоя друга чаша fizzzzzz….