Made in UK

Made in UK

“Как пък точно за английско вино реши да пишеш…” ще си кажат вероятно доста от вас. “Бира, уиски, сайдер – добре. Но вино…?!”.

Съгласен съм, че не е най-популярната страна производителка на вино, а някои читатели дори биха анатемосали самия опит да бъдат съчетани думите “Английско” и “Вино”. Но понеже всеки хванал напоследък перото (или клавиатурата) гравитира около световно-известните винени региони, аз прецених, че няма смисъл от поредната статия за тях и избрах тема, на която доста рядко се пише.

Известен е фактът, че Великобритания, в частност Лондон, е един от най-интересните, колоритни и динамични пазари на вино. Винената култура е значително застъпена, а и присъства в историята на столицата. Колкото и странно да звучи в ума на съвремения виноценител, вино се е правило на територията на днешна Англия още от римляните, които дори са правили опити да отглеждат грозде на север около Lincolnshire. Тази практика е продължила и по времето на норманите, въпреки че в повечето случаи, произвежданата като вино течност е била предназначено за религиозни обреди.

И само да вмъкна нещо за тези от Вас, които след последния абзац вече белят очи и пуфтят относно изписаното име на английски. За да избегна филологични забележки и коментари, в тази статия всички термини, имена и прочие ще бъдат изписвани на най-подходящия език за тях.

И още малко историческите факти…

Трима души, смятани за бащите на днешното английско вино, допринасят за засаждането през 1951 г. на първото комерсиално лозе в Hambledon, област HampshireRay Barrington Brock, Edward Hyams и George Ordish. Майор-Генерал Сър Guy Salisbury-Jones, човекът засадил това лозе, отбелязва повратната точка в историята на лозарството във Великобритания. Първоначално е бил засаден сортът Seyval Blanc. Първата реколта е през 1954 г., като виното създава огромен медиен шум. Името “Hambledon” скоро става синоним на английското вино. В днешно време това лозе, разположено на богатите на варовик южни склонове в Hampshire, е презасадено с трите традиционни за Шампан сортове грозде.

През годините създаването на лозя се е случвало много бавно, до 1990-91 когато е плъзнал слух, че скоро предстои издаването на забрана за засаждане на повече лозя. С цел изпреварване на тази забрана, в периода 1992-94 са били създадени значителен брой нови насаждения, като реколта 1996 държи рекорда по добив на грозде.

Bolney Wine Estate, Sussex

Общо-прието е схващането, че студеният и влажен климат във Великобритания не е подходящ за отглеждане на лозя, но през последните две десетилетия винарската индустрия е подпомогната от по-топли лета, като се очакват още по-благоприятни климатични условия вследствие на глобалното затопляне.

До 80-те години на миналия век основно са били консумирани полу-сладки вина в немска стилистика. Такива са се произвеждали и от английските лозя – свежи, леки и плодови, с остатъчна захар. Постепено обаче вкусът на британците започва да се променя към по-сухи вина. Вносът на австралийски вина оказва голям ефект върху консуматора и постепенно той се отдръпва от немския стил вина. Дори самите производители заменят използваните до тогава високи бутилки, тип Мозел, с бордо и бургундски. Не само това, но и имена на сортове като Müller-Thurgau и Reichensteiner са заменени на самите етикети с имена като Surrey Gold и Stanlake Park. Други, като Bacchus, Ortega и Pinot Noir, които звучат по приемливо на консуматорите са оставени непроменени. Въпреки основният процент бели сухи вина, все още място намират и такива с остатъчна захар, която да балансира естествено високите нива на киселини и нисък алкохол.

Пенливите вина, в частност Шампански, са били за дълги години на пиедестала на британския виноценител и консуматор. Но английското пенливо вино започва да завзема добри позиции. Примерно, през 2007 г. Theale Vineyard Sparkling Chardonnay 2003 се представя достойно в присъствието на топ-шампански и пенливи вина и влиза в първата десетка на единственото състезание само за пенливи вина Effervescents du Monde.

Обединеното Кралство е на шесто място по консумация на вино във света, но вероятно едно от последните по производство на вино – едва 1% от продажбите на местния пазар. 15% от английското винопроизводство държат пенливите вина. Най-масово култивиран сорт грозде на острова е Chardonnay, заемащ повече от 20% от общата площ лозя, следван от Pinot Noir с 19%, Bacchus 9% и Seyval Blanc 6.60%. Използват се както традиционни, така и нетрадиционни сортове за производство на пенливи вина по класически и други методи – Chardonnay, Pinot Noir, Pinot Precoce, Pinot Meunier, Pinot Blanc, Pinot Gris, Seyval Blanc, Reichensteiner. Доста известни напоследък са имената Nyetimber и RidgeView Wine Estate, използващи класическите Chardonnay, Pinot Noir и Pinot Meunier.

Може би тук е моментът да вмъкна и новината, че на британският пазар вече може да се намери и пенливото вино на Steven Spurrier, една от главните личности зад Decanter, произведено от неговото собствено лозе Bride ValleyDorset.

Denbies Wine Estate, Dorking, Surrey

Розовата вълна не е пропуснала и Обединеното Кралство, като произвежданите розета са off-dry; абсолютно по британски вкус и идеални за лятото. Дялът на червено вино е едва 10% от общото производство. Използвани сортове са Rondo, Dornfelder и Pinot Noir, а вината са елегантни и плодови.

Десертни вина се произвеждат в много ограничено количество. Те не са тежки и свръх-концентрирани, а напротив, с елегантен баланс между много сочен плод, сладост и свежи киселини.

Британските вина подлежат на класификация. Използват се PDO (Защитено Наименование за Произход) и PGI (Защитено Географско Указание) според директивите на ЕС, като най-високо в класификацията стои PDO, следва PGI, или, на трето място, може да бъде изписан самият сорт грозде, от който е направено виното.

А ето и един интересен факт…

Едно малко бижу, правещо впечатление и внасящо разнообразие измежду 50-те пивоварни на територията на Лондон, е LDN CRU. Това е първата базирана в Лондон британска винарска изба, която винифицира грозда внесени с хладилни камиони от Bordeaux, Languedoc и Rousillon. През 2013 проектът е осъществен от London Cru, подкрепен от търговецът Roberson и инвеститора Will Tomlinson. Това е първата възможност, която се предоставя на Лондончани да бъдат част от винопроизводството.

И за край малко цифри базирани на последни проучвания през 2013 г.:

Брой лозя:                              470
Средна площ на лозе:        40 дка
Годишно производство:    4.45 М бутилки
Обща площ лозя:                18 840 дка
Брой производители:        135

В момента на британския пазар търсенето на английски fizz, надвишава в пъти предлагането. Самите пенливи вина на този етап са с много добро качество. Дали то ще се запази при едно разрастване на производството (което мисля предстои), можем само да проследим във времето. Между някоя друга чаша fizzzzzz….

Розова “гола” мода

Розова “гола” мода

 Лято е, сезон за Розе според някои, а за мастика и плажни препаски с принт на дини, според други. Но, моля, не асоциирайте заглавието с помпащият самочувствие контингент веднъж годишно. Би прозвучало мизеръбли.

Реших и аз да се включа в развихрилата се “розова” полемика. А избрах това заглавие поради най-точната според мен дума, способна да опише явлението “Розé” в момента – “Stripping”.

Модата е хубаво нещо, променливо, свежо, креативно. Всяко ново нещо цели да хване окото, но по-важното е след това да успее да го задържи. Според мен, същата максима важи и случая “Розе”. Съгласен съм, ще си купя “цвят”! Но дали този цвят ще кореспондира със съдържанието на бутилката?! Или по-скоро, Да, ще кореспондира, но дали на задоволително ниво?!

Напоследък се убеждавам, че предвид различните цветови вариации и стилове, по-лесно би било да направиш някое бяло вино, отколкото розе. “Прованс”, “Прованс” виждам да се върти (като доларчета $ на ротативка) в очите на повечето хора, щом заговорим за розе. В Прованс розето не се е произвеждало целенасочено, а по-скоро по “default”. Едва с напредването на технологиите започват да се различават два стила: vin gris (или това, което продиктувано от модата се цели да се произвежда напоследък, и то не само в Прованс) и rosé.

Розетата в Прованс запълват цяла палитра от нюанси на розовото – бледо розово, червеникаво-розово, оранжево, жълтеникавокафяво-розово, много светло розово, та почти бяло. Познатите на всички дескриптори “лучена люспа” и “сьомга” наскоро са били счетени от Centre de Recherche et d’Expérimentation sur le Vin Rose в Прованс като подвеждащи и недостатъчно ясно описващи. Въвеждат се плодови цветове, като праскова, манго, френско грозде, пъпеш, които да заместят гореспоменатите.

Тук държа да вметна, че Прованс си е Прованс, но България не е Прованс. Би било неуместно да се опитваме да правим Проансалски розета при положение, че… Всеки енолог знае защо, няма нужда от обяснения. Отделен въпрос е какво е щукнало на “Отдел Маркетинг”…

Без да търся компот във винена бутилка, балансът е ултра важен в контекста на българското розе, предвид географско разположение, климат, региони, сортове грозде и т.н. Бих се наслаждавал на някое по-бледо розе като аперитив, но естествено трябва да има какво да ми предложи. И съответно бих консумирал с храна друго розе, което е по-екстрактно. И в двата случая очаквам да “има някой” в  розето. Но да се копира сляпо Провансалския цвят, “този който продава в България сега” (да не отварям тази тема) е според мен лишено от смисъл.

Принципно, когато целта е розе с високи киселини, свежест, блед цвят и ниски танини, младите лозя и ранното бране са ключови; също бленд между фракция с кратка мацерация при контролирана температура с последвало директно пресоване и saignee фракция би дал близък резултат – по-зелено розе, с лека горчивина, деликатни червени плодове, нотки на билки и по-остри цветисти аромати. До голяма степен това зависи и от сорта грозде, който се използва.

Малко по-продължителна мацерация + екстракция (не прекалена) на повече танини, които са необходими за запазване на цвета, биха довели до вино с по-дълбок и наситен цвят, зрели червени плодове, грейпфрут, деликатни цветисти аромати, повече тяло и вкус.

Говорейки за розе, аз никога не избирам на база цвят. По-важно е съдържанието му. Дали ще изглежда като бяло вино, розово или светло, червено от Бургундия, няма особено голямо значение.

Моето мнение, в контекста на този пост, е че “модата” е на път да изиграе неприятна шега на розето в днешно време. Преследвайки стремглаво “цвят Прованс” (или “цвят лилав”) винопроизводителите “събличат голи” своите розета. А не всяко розе може да понесе това, или консуматорът да понесе “голотата” му. Резултатът – бледи, фенолни, слабо-характерни и без отличителен вкус. Може да са с високи киселини, но само те дали са напълно достатъчни… Принципно е налице зависимост между цвета на виното и неговото тяло и мощ, като винаги има изключения. Но не можем да кажем същото за цвят-качество. Или цвят-мода-качество, в случая. Модата за супер бледи розета ги “съблича” и лишава от сортов характер. Оказва се, че уайнмейкърите определят качеството, а не реколтата, както обикновено се случва в света на виното.

Едно розе не е нужно да бъде почти бяло на цвят за да бъде елегантно, свежо и закачливо, и vice versa. Още повече, че България не е Прованс…

Търпението днес е майка на …?!

Търпението днес е майка на …?!

Как ли не чупих и кърших пръсти само и само да не понапиша какво ме развълнува днес, но уви… Не се сдържах!

Почти отминаха вече две от най-известните събития в света на виното, International Wine Challenge и Decanter World Wine Awards. От IWC Tranche 2 България се сдоби с 22 отличия. Аплодисменти! Или както един мой приятел казва: “Chapeau”!

Това, което ме развълнува сега е не колко ли отличия ще има от Decanter, а как си показваме културата с повод и без повод.

Интелигентните хора, за каквито всички искаме да минем, когато са на гости се държат като на гости, т.е. уважават домакина. В този случай домакинът, Decanter, имат едно условие: известяват отличилите се, но държат всички резултати да останат в тайна и да не се разпространяват до 25 Юни 2014. Някои производители  обаче не можаха да изтраят миналата година и се похвалиха преждевременно. Тази година се надявах, че предизвикателството ще бъде прието мъжки. Да ама не… Отново има такива, които нямат търпение да се изфукат и вече си разпространяват сертификатите из интернет пространството.

Имам един въпрос… Ако не можете, драги производители, да чакате (като изключим комерсиалната част на нещата и превключим на “Ethical Mode”) и не уважавате условията на домакина (Decanter), защо тогава му ходите на гости (изпращате проби)?!

“Food for Thought”, както се казва!