International Wine Challenge

International Wine Challenge

International Wine Challenge 2015, London

Нямах намерение да пиша по темата, но от Аполоуайн проявиха интерес. Яна Петкова е писала вече доста подробна статия обяснявайки принципа на оценяване в International Wine Challenge London. Но докато съм все още с пресни впечатления от моята втора година в екипа на IWC, ще драсна и аз няколко реда.

В IWC дегустациите протичат в рамките на две седмици (звучи доста задълбочено), плюс допълнителни няколко дни от третата, в които се присъждат трофеите. Впечатляващото в начина на провеждане е, че всяко едно вино получава максимален брой шансове. И за да е още по-обективна оценката и да не надделяват пристрастия към определен регион , вината се дегустират от различни комисии. Без значение дали виното покрива изискванията за медал или не, то се дегустира поне още два пъти, включително и от петимата председатели на конкурса, за да му бъде даден шанс.

Впечатление прави, че оценяващите стоят постоянно прави. От една страна изглежда изморително, но процесът е толкова поглъщащ, че това почти не се отчита; освен ако не сте на високи токчета, въпреки че има и такива ентусиасти. Един дегустационен панел оперира на две маси, като едната е винаги подготвена за следващия флайт. Така се избягва разливането, пресягането и разсейването от страна на помощниците, които носят и взимат вина и чаши. Това са изключително забавни няколко дни на дегустиране на вина от цял свят и среща с познати и непознати винени писатели, журналисти, критици и уайнмейкъри.

Наред с приятните емоции, има и неприятни изненади. Тази година имах флайт от 8 португалски червени вина, от които 4 бяха класирани като не-достойни за оценка. Просто вината си бяха “отишли” въпреки младата 2012-та реколта, оксидирали, без “нос” и вкус. Странно защо някой си беше направил труда да изпрати такива проби…

Не липсва и тръпката в IWC

Миналата (моята първа) година имах задачата да поставя моя златен медал на дадено вино (изискване за всички “зайци”). И това трябваше да се случи още в началото, в първия ден на дегустациите, когато все още се дегустират вината дали заслужават медал (какъвто и да е) или не. Откриваш въпросното вино и започваш да пишеш подробна дегустационна характеристика. В допълнение трябва да защитиш изключително убедително позицията си за виното заслужаващо златен медал. Същото вино минава през поне още два дегустационни панела и накрая през петимата председатели на конкурса. Точно през този ден във всички мои флайтове нямаше впечатляващо вино за злато. В края на деня имахме група бели вина от Испания без дъб. Едно единствено вино беше отлежавало в дъб. Въпреки, че съм изключително капризен към бели вина с дъб, това ми направи впечатление. Бленд от Виура, Малвазия и Гарнача Бланка, това беше моят личен златен медал. Вино с киселини по-ниски от средните и много директни аромати добити от контакта с дъб, но с много плод, финес и баланс. Това е Camino del Monte White Reserva, 2009 на Grupo Baron de Ley. Заслужава си € 20, но е доста трудно откриваемо.

Ако трябва да обобщя нагласата в различните съдии, дегустатори и председателите на конкурса, тенденцията е към по-елегантни и финни вина, а не натоварени, свръх-екстрактни високоалкохолни бомби.

rEvolution

rEvolution

rEvolution
Съвсем наскоро моят приятел Митко от ApolloWine започна една тема, която е доста актуална и акцентира върху еволюиралия етикет на българското вино. Желаещите могат да се запознаят със статията на английски език ТУК.
Без да трупам кредит, абсолютно съм съгласен с всичко казано от него. Както през последните години родното винопроизводство се е подобрило значително, а и няма избор ако желае да намери макар и мъничко местенце на световния винен пазар, така се е променила и визията на самите ни вина. Разбира се към по-добро. Стръвницата от “Меча Кръв” може да бъде вписана като изчезващ вид, примерно. Поздравленията тук са за Йордан Желев и Стефан Гьонев.

Вече се отделя значително повече внимание на визията на бутилка вино. Отчита се фактът, че потребителят бива привлечен от “външния вид” на едно вино, като изключим покупката на познато или препоръчано такова, конкретен етикет, сорт, регион или реколта. Дали ще се търси вниманието на масовия потребител с по-естравагантен и нестандартен етикет, или ще се заложи на изискан и “тежък” за по-отбрана група от хора е отделен въпрос, който засяга маркетинг специалистите. Все пак не мога да не отбележа, че по типично балканско-ориенталски маниер сме прекалили с “модернизацията” на някои вина, които на пръв поглед по тип бутилка или етикет приличат повече на водка, уиски, бира или тонизираща напитка, и по съответстващ начин са позиционирани по билбордове и фасади, рекламирани от порцеланови кукли с екстеншъни. Ще ме прощават колегите от INSEEC! NO COMMENT!

Някой ще попита защо тогава повечето френски, италиански или немски етикети не се променят, а си изглеждат все същите стари, с готически букви, макар и леко стилизирани?! Всички тези са свързани с традициите в производство на вино в съответните държави за десетки и стотици години, с различните региони, плюс вече наложени вина и марки на световния пазар – все неща, които все още нямат почва в България. Не смятам да се впускам в разискването на темата за региони и класификации в България, кой от къде купува грозде и т.н.

Ясно е, че с годините се появяват все повече и повече производители на вино, но все пак човек е достатъчно креативен и може да измисли и създаде нещо ново и различно. Естествено, винаги е по-лесно да се копира нещо вече съществуващо. Тук всичко зависи от концепцията на въпросния производител, собственик, маркетинг мениджър и манталитет. Лично мое мнение е, че човек може да бъде вдъхновен от лого или винен етикет, но да прояви творчество и да развие тази идея по свой собствен начин, като даде свобода на таланта си и по този начин уважи труда на създателя му, а не изкопира всичко 1 към 1. Така ще се спестят “запознанствата” с адвокатите на известни и дългогодишни производители и дори брандове, корекции на лога и етикети, и язвителни намеци от рода: “Я, тук имало Masseto…?! О, грешка! То било …….” или “Искам ……. Естейт, но българското, а не онова френското с камбаната” и ред подобни.

Доста идеалистично, а?!