rEvolution

rEvolution
Съвсем наскоро моят приятел Митко от ApolloWine започна една тема, която е доста актуална и акцентира върху еволюиралия етикет на българското вино. Желаещите могат да се запознаят със статията на английски език ТУК.
Без да трупам кредит, абсолютно съм съгласен с всичко казано от него. Както през последните години родното винопроизводство се е подобрило значително, а и няма избор ако желае да намери макар и мъничко местенце на световния винен пазар, така се е променила и визията на самите ни вина. Разбира се към по-добро. Стръвницата от “Меча Кръв” може да бъде вписана като изчезващ вид, примерно. Поздравленията тук са за Йордан Желев и Стефан Гьонев.

Вече се отделя значително повече внимание на визията на бутилка вино. Отчита се фактът, че потребителят бива привлечен от “външния вид” на едно вино, като изключим покупката на познато или препоръчано такова, конкретен етикет, сорт, регион или реколта. Дали ще се търси вниманието на масовия потребител с по-естравагантен и нестандартен етикет, или ще се заложи на изискан и “тежък” за по-отбрана група от хора е отделен въпрос, който засяга маркетинг специалистите. Все пак не мога да не отбележа, че по типично балканско-ориенталски маниер сме прекалили с “модернизацията” на някои вина, които на пръв поглед по тип бутилка или етикет приличат повече на водка, уиски, бира или тонизираща напитка, и по съответстващ начин са позиционирани по билбордове и фасади, рекламирани от порцеланови кукли с екстеншъни. Ще ме прощават колегите от INSEEC! NO COMMENT!

Някой ще попита защо тогава повечето френски, италиански или немски етикети не се променят, а си изглеждат все същите стари, с готически букви, макар и леко стилизирани?! Всички тези са свързани с традициите в производство на вино в съответните държави за десетки и стотици години, с различните региони, плюс вече наложени вина и марки на световния пазар – все неща, които все още нямат почва в България. Не смятам да се впускам в разискването на темата за региони и класификации в България, кой от къде купува грозде и т.н.

Ясно е, че с годините се появяват все повече и повече производители на вино, но все пак човек е достатъчно креативен и може да измисли и създаде нещо ново и различно. Естествено, винаги е по-лесно да се копира нещо вече съществуващо. Тук всичко зависи от концепцията на въпросния производител, собственик, маркетинг мениджър и манталитет. Лично мое мнение е, че човек може да бъде вдъхновен от лого или винен етикет, но да прояви творчество и да развие тази идея по свой собствен начин, като даде свобода на таланта си и по този начин уважи труда на създателя му, а не изкопира всичко 1 към 1. Така ще се спестят “запознанствата” с адвокатите на известни и дългогодишни производители и дори брандове, корекции на лога и етикети, и язвителни намеци от рода: “Я, тук имало Masseto…?! О, грешка! То било …….” или “Искам ……. Естейт, но българското, а не онова френското с камбаната” и ред подобни.

Доста идеалистично, а?!

Submit a Comment

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>