“Оранжево небето, оранжево морето” – Oранжев Ориент

Възхищавам се на чертата на българина, който е способен хипер бързо да възприеме нещо ново. Само ако можеше процесът на възприемане да бъде съпътстван и с малко мисъл… Но понеже не е, всичко, което сме възприели бързо, сме го докарали или “до под кривата круша” или е толкова преекспонирано и префърцунено, та да му се повдигне на човек (или на нормалния човек). Вследствие на това “попиване”, имаме псевдо-сноби, псевдо-бизнес дами (а.к.а. кифли), а във винената сфера псевдо-оранжада, сур-ли (зур-ли), “пенлива глера” и прочие… Ориенталска работа – да лъска и да дрънка.

Поводът за моите словоизлияния е така нареченото “оранжево” вино. Повече за него и философията на “натуралните” вина, можете да прочетете в тази статия на Isabelle Legeron MW. Но накратко, “оранжево”-то вино е бяло вино, произведено по технологията за червено – продължителен контакт на гроздовата мъст с твърдите частици (ципи, семки, чепки). Благодарение на продължителния контакт с ципите, който варира обикновено от 1 месец до 1 година, виното придобива златисто-оранжев, а доста често и ръждиво-червеникав цвят. От тук идва и името “оранжево” (да не се бърка с вино, което се произвежда в Съединените Щати, в което се добавят парченца портокал или изцяло от портокалов сок).

В никакъв случай не заклеймявам прогреса и стремежът към нещо ново и интересно. Но като ще се прави нещо да е както трябва (визирам производителите), а не да ставаме за смях пред винени критици и търговци, когато тези наши продукти излязат извън пределите на България.

Новата мода в България или модерен акцент в родното вино-производство е “оранжевото” вино.
Колко такива има в България? В търговската мрежа могат да бъдат открити три (+ едно сладко), представени като “оранжеви”. Колко от тях са наистина такива, по смисъла на философията и начина на производство на такъв тип вино?

Едно!

Същото е произведено с 30 дневен skin-contact, следват допълнителни 100 дни отлежаване върху утайките. Накрая виното е бутилирано директно след батонаж, без бистрене и без филтрация.

(Вече чувам недоволно мърморене… При пазар тепърва прохождащ с “оранжеви” вина и знаещ почти нищо за тях, съм далеч от мисълта за собствена реклама.)

Някой ще каже: “Ама как Едно?! Едната изба произвежда такова вино от няколко години.” Да, произвежда вино, част от името на което е “Orange” но това не го прави “оранжево”. Всъщност е произведено по съвсем различна технология и цветът му не е добит от контакт с ципите на гроздето.

Друго “оранжево”, което е на пазара е започнато малко по-смело, с контакт с ципите, но след бързото отделяне на виното от твърдите частици е подложено на допълнителни технологични практики като стабилизиране и филтрация.

Наименованието “натурални” вина само подсказва каква е философията на този тип вина – да се получат естествено, натурално. Не да се използват селектирани дрожди, не да се контролира температурата по време на ферментация, не да се стабилизират и филтрират (в някои редки случаи се прилага много лека филтрация, която обаче е съобразена с лунните цикли – част от философията на биодинамичните вина).  А просто да бъдат натурални.

На който желае да прави “натурално” вино, трябва да му стиска, защото рискът да бъде загубено виното поради факта, че не се контролира процесът (както при конвенционалните вина) е огромен. За това няма евтини “оранжеви вина”.

Пожелавам на куражлиите през кампания 2016 да направят истински “оранжеви” вина, а не полу-фабрикати, продиктувани единствено от псевдо-маркетинг.

Submit a Comment

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>