Burgundy vs. Champagne: Една яростна война от 18-ти век

Вероятно това е най-ранната записана яростна война между винени разбирачи!

Бурен дебат бушува във Франция от средата на 17-ти до средата на 18 век между университетите на Реймс и Париж.

Guy-Crescent Fagon и Louis XIV

Всичко започва със смяната на личния лекар на Louis XIV през 1693 г. Предишният кралски лекар, Antoine d’Aquin, бил ревностен поддръжник на вината от Шампан (които все още не са били пенливи).
Неговият нов заместник, Guy-Crescent Fagon, дал ясно да се разбере, че няма да има повече вина от Шампан, а вместо това вина от Бургундия ще бъдат използвани при приема на хинин от Louis XIV. Същият този хинин, който в днешни дни е основна съставка в тоник и други ликьори, по онова време е бил единственото средство за лечение на треска и малария.

Fagon е търсил лек за треските на Louis XIV. Изхвърляйки шампанските вина от кралската маса, той дава началото на едновековна ожесточена война между медицинските факултети на университетите във всеки град, които яростно са се опитвали да докажат едни на други кои вина са били по-добри: Бургундските или Шампанските.

Много скоро са започнали мръсните номера.

През 1652 г. първият изстрел е даден от Monsieur Arbinet, който твърди в свой тезис: “Понеже виното от Beaune доставя най-голямо удоволствие, това означава, че то е и най-здравословно”. Обстановката се нажежава през м. Май, 1700 г., когато Monsieur Le Pescheur от Университетът в Реймс си връща с: “Вината от Реймс превъзхождат тези от Бургундия”.

За трети път страстите се разгарят когато Monsieur de Salins’ не успявайки да преглътне обидата от Le Pescheur публикува своя тезис “Défense du vin de Bourgogne contre le vin de Champagne”. В него той цитира първите бележки на Le Pescheur, които след това се опитва яростно да опровергае използвайки всички познати за времето си мръсни номера.

Как човек може да обоснове напълно субективно твърдение като “виното Х е по-добро от виното Y”? С налудничава псевдонаука, това е начина! С хумор, плюене, злоба, язвителност, мания на тема “чистота” и ред други истерични биохимични шмекерии от 17-ти век.

Ето и няколко цитата от този забавен ръкопис от 23 страница:

Извадки от ЛЕКО подлата про-Шампан атака на Monsieur Le Pecheurs:

Някои обикновено възхваляват цвета на виното, неговия аромат, вкус, постоянство, тероар и способност да старее. Природата има своите любими места. И когато всички гореизброени ясно отличават едно вино, то не може да откаже своите лаври. В Кралство Франция само вината от Реймс и Бургундия се състезават за това превъзходство.

Цветът на виното от Реймс е толкова ярък, че и най-чистият диамант не можа да блести по-ярко. А понякога червеното вино е така алено и така пълно с огън, че човек може да го сбърка с дестилирани рубини. Обединението на тези два цвята образува това, което ние познаваме като Oeil de Perdrix [Окото на Яребицата], което е не по-малко приятно за гледане, дори и ако няма такъв блясък.

Виното от Бургундия се основава на сухата роза, и показва по ръба на чашата някаква странна смесица от жълто и оранжево, което представлява нещо като дъга, особено след като тя започва да избледнява. По отношение на аромата, изобщо няма такъв. A aко случайно има някакъв, то е спомен за нещо изгоряло, миризма на мръсна земя и руда от провинцията. Напълно противополжно, вината на Реймс притежават много по-фини и летливи частици, тъй като те растат в лека, деликатна почва, имат приятен и винаги парфюмиран нос, невероятен чар и елегантност.

Тирадата продължила в същия дух, като “окончателната “присъда била”:

“Така че, вината от Реймс са много по-приятни за пиене и по-здравословни от тези от Бургундия.””

А ето и цитат от ИЗКЛЮЧИТЕЛНО гадния Про-Бургундски отговор на M. De Salin’s:

(…) Питам Ви, господине, съществуват ли някъде другаде по света по-финна почва и по-добро изложение спрямо слънцето от тези в Бон, Помар или Волне? Дали дори и най-добрия тероар на Шампан се доближава до тях? Понеже сте извън Кръга на Равноденствие с 3 градуса и 5 минути географска ширина, получавате по-малко слънце и топлина, което се отразява във вината Ви, които са малко по-добри отколкото ако ги бяха правили чираци. Затова нямате никакво право да твърдите, че вината Ви са превъзхождат всички останали. А и най-добрите и обективни винени ценители вече са обявили: Вината от Реймс са тънки, не много ароматни и кисели, което както повечето бели вина може да прилича повече на урина, но определено не може да достави удоволствие и да Ви стопли. И прочие…

 

Как е приключила тази война?

След като Louis XIV умрял бавно и мъчително от гангрена засегнала единия му крак, която той напълно игнорирал, Fagon е бил освободен от поста на Кралски лекар – стандартен протокол при смърт на краля. Неговият наследник, Phillipe II, раздал отново картите, след като се вманичил по вината от Шампан – този път вече пенливи.

Износът на Шампанско се разраснал през следващите векове. А след като технологията за производство на бутилки и коркови тапи се подобрили, в началото на 19-ти век пенливото вино, такова каквото го познаваме днес, се установило на световния пазар. Най-накрая Шампан доминирал над Бургундия, сякаш е било предсказано преди векове.

 

Източник: gargantuanwine.com

Submit a Comment

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>