Розова “гола” мода

 Лято е, сезон за Розе според някои, а за мастика и плажни препаски с принт на дини, според други. Но, моля, не асоциирайте заглавието с помпащият самочувствие контингент веднъж годишно. Би прозвучало мизеръбли.

Реших и аз да се включа в развихрилата се “розова” полемика. А избрах това заглавие поради най-точната според мен дума, способна да опише явлението “Розé” в момента – “Stripping”.

Модата е хубаво нещо, променливо, свежо, креативно. Всяко ново нещо цели да хване окото, но по-важното е след това да успее да го задържи. Според мен, същата максима важи и случая “Розе”. Съгласен съм, ще си купя “цвят”! Но дали този цвят ще кореспондира със съдържанието на бутилката?! Или по-скоро, Да, ще кореспондира, но дали на задоволително ниво?!

Напоследък се убеждавам, че предвид различните цветови вариации и стилове, по-лесно би било да направиш някое бяло вино, отколкото розе. “Прованс”, “Прованс” виждам да се върти (като доларчета $ на ротативка) в очите на повечето хора, щом заговорим за розе. В Прованс розето не се е произвеждало целенасочено, а по-скоро по “default”. Едва с напредването на технологиите започват да се различават два стила: vin gris (или това, което продиктувано от модата се цели да се произвежда напоследък, и то не само в Прованс) и rosé.

Розетата в Прованс запълват цяла палитра от нюанси на розовото – бледо розово, червеникаво-розово, оранжево, жълтеникавокафяво-розово, много светло розово, та почти бяло. Познатите на всички дескриптори “лучена люспа” и “сьомга” наскоро са били счетени от Centre de Recherche et d’Expérimentation sur le Vin Rose в Прованс като подвеждащи и недостатъчно ясно описващи. Въвеждат се плодови цветове, като праскова, манго, френско грозде, пъпеш, които да заместят гореспоменатите.

Тук държа да вметна, че Прованс си е Прованс, но България не е Прованс. Би било неуместно да се опитваме да правим Проансалски розета при положение, че… Всеки енолог знае защо, няма нужда от обяснения. Отделен въпрос е какво е щукнало на “Отдел Маркетинг”…

Без да търся компот във винена бутилка, балансът е ултра важен в контекста на българското розе, предвид географско разположение, климат, региони, сортове грозде и т.н. Бих се наслаждавал на някое по-бледо розе като аперитив, но естествено трябва да има какво да ми предложи. И съответно бих консумирал с храна друго розе, което е по-екстрактно. И в двата случая очаквам да “има някой” в  розето. Но да се копира сляпо Провансалския цвят, “този който продава в България сега” (да не отварям тази тема) е според мен лишено от смисъл.

Принципно, когато целта е розе с високи киселини, свежест, блед цвят и ниски танини, младите лозя и ранното бране са ключови; също бленд между фракция с кратка мацерация при контролирана температура с последвало директно пресоване и saignee фракция би дал близък резултат – по-зелено розе, с лека горчивина, деликатни червени плодове, нотки на билки и по-остри цветисти аромати. До голяма степен това зависи и от сорта грозде, който се използва.

Малко по-продължителна мацерация + екстракция (не прекалена) на повече танини, които са необходими за запазване на цвета, биха довели до вино с по-дълбок и наситен цвят, зрели червени плодове, грейпфрут, деликатни цветисти аромати, повече тяло и вкус.

Говорейки за розе, аз никога не избирам на база цвят. По-важно е съдържанието му. Дали ще изглежда като бяло вино, розово или светло, червено от Бургундия, няма особено голямо значение.

Моето мнение, в контекста на този пост, е че “модата” е на път да изиграе неприятна шега на розето в днешно време. Преследвайки стремглаво “цвят Прованс” (или “цвят лилав”) винопроизводителите “събличат голи” своите розета. А не всяко розе може да понесе това, или консуматорът да понесе “голотата” му. Резултатът – бледи, фенолни, слабо-характерни и без отличителен вкус. Може да са с високи киселини, но само те дали са напълно достатъчни… Принципно е налице зависимост между цвета на виното и неговото тяло и мощ, като винаги има изключения. Но не можем да кажем същото за цвят-качество. Или цвят-мода-качество, в случая. Модата за супер бледи розета ги “съблича” и лишава от сортов характер. Оказва се, че уайнмейкърите определят качеството, а не реколтата, както обикновено се случва в света на виното.

Едно розе не е нужно да бъде почти бяло на цвят за да бъде елегантно, свежо и закачливо, и vice versa. Още повече, че България не е Прованс…

Submit a Comment

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>