Едно добро начало или само “начало”…

Напоследък забелязвам едно течение, да го нарека “винен модернизъм” (или “как стана модерно да се пише за вино”), в което се вливам започвайки този блог, но определено не поради нуждата да “тека” в тази посока. Абсолютно съм убеден, че колкото и да ми се иска, никога няма да дойде моментът, в който да се почувствам абсолютно готов за тази стъпка, така че защо да не започна сега…

Въпреки факта, че в известна степен съм свързан с виното, ще се постарая да не бъда пристрастен. Но не обещавам… От друга страна обаче личното предпочитание и вкус внасят доза субективност и правят всичко много лично. Така, че в крайна сметка нарисуваната картина ще бъде вдъхновена и повлияна от моето разбиране, усещане и интерпретация на всичко свързано с виното.

Не започвам този блог афектиран от така познатите на всички в бранша бисери като “Сорт Шабли”, “Френски Лангедок – основният сорт е Мавруд” или “Барбареското се прави от сорт грозде Кианти”, а по-скоро инспириран от колега и приятел, с който често сме коментирали дали българският винен ценител би понесъл още едно-две малки блогчета. Искрено вярвам, че всеки отделил време да пише в тази насока е воден от желанието да промени към по-добро все още калугерската ни винена действителност. За да не бъда прекалено черноглед, да кажем, че е с изгладено расо.

Смятам обаче, че всеки подписал се под даден блог или статия, заявяващ някаква претенция с това си действие, би трябвало да дава достоверна информация (или цитира такава) освен собственото си мнение. Така ще се избегне “образоването” на българския любител относно вината от Северна Рона (Франция), примерно, където “е дългогодишна традиция смесването на вина Сира и Вионие”. В случая има една маааалка неточност: Сира и Вионие ферментират заедно като грозде, а не се смесват като вече готови вина.

Някой ще ме контрира веднага с думите: “Е, това са подробности. Чак пък толкова…”. Да, определено “чак пък толкова”! Нали основната идея е повишаване винената ни култура. Тя и без това все още се учи да ходи и стъпва уверено, но вече не на четири крака, като огромни заслуги за това имат и Яна ПетковаDiVinoBacchus.

Може би за първи пост това е достатъчно…

Submit a Comment

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>