“Оранжево небето, оранжево морето” – Oранжев Ориент

“Оранжево небето, оранжево морето” – Oранжев Ориент

Възхищавам се на чертата на българина, който е способен хипер бързо да възприеме нещо ново. Само ако можеше процесът на възприемане да бъде съпътстван и с малко мисъл… Но понеже не е, всичко, което сме възприели бързо, сме го докарали или “до под кривата круша” или е толкова преекспонирано и префърцунено, та да му се повдигне на човек (или на нормалния човек). Вследствие на това “попиване”, имаме псевдо-сноби, псевдо-бизнес дами (а.к.а. кифли), а във винената сфера псевдо-оранжада, сур-ли (зур-ли), “пенлива глера” и прочие… Ориенталска работа – да лъска и да дрънка.

Поводът за моите словоизлияния е така нареченото “оранжево” вино. Повече за него и философията на “натуралните” вина, можете да прочетете в тази статия на Isabelle Legeron MW. Но накратко, “оранжево”-то вино е бяло вино, произведено по технологията за червено – продължителен контакт на гроздовата мъст с твърдите частици (ципи, семки, чепки). Благодарение на продължителния контакт с ципите, който варира обикновено от 1 месец до 1 година, виното придобива златисто-оранжев, а доста често и ръждиво-червеникав цвят. От тук идва и името “оранжево” (да не се бърка с вино, което се произвежда в Съединените Щати, в което се добавят парченца портокал или изцяло от портокалов сок).

В никакъв случай не заклеймявам прогреса и стремежът към нещо ново и интересно. Но като ще се прави нещо да е както трябва (визирам производителите), а не да ставаме за смях пред винени критици и търговци, когато тези наши продукти излязат извън пределите на България.

Новата мода в България или модерен акцент в родното вино-производство е “оранжевото” вино.
Колко такива има в България? В търговската мрежа могат да бъдат открити три (+ едно сладко), представени като “оранжеви”. Колко от тях са наистина такива, по смисъла на философията и начина на производство на такъв тип вино?

Едно!

Същото е произведено с 30 дневен skin-contact, следват допълнителни 100 дни отлежаване върху утайките. Накрая виното е бутилирано директно след батонаж, без бистрене и без филтрация.

(Вече чувам недоволно мърморене… При пазар тепърва прохождащ с “оранжеви” вина и знаещ почти нищо за тях, съм далеч от мисълта за собствена реклама.)

Някой ще каже: “Ама как Едно?! Едната изба произвежда такова вино от няколко години.” Да, произвежда вино, част от името на което е “Orange” но това не го прави “оранжево”. Всъщност е произведено по съвсем различна технология и цветът му не е добит от контакт с ципите на гроздето.

Друго “оранжево”, което е на пазара е започнато малко по-смело, с контакт с ципите, но след бързото отделяне на виното от твърдите частици е подложено на допълнителни технологични практики като стабилизиране и филтрация.

Наименованието “натурални” вина само подсказва каква е философията на този тип вина – да се получат естествено, натурално. Не да се използват селектирани дрожди, не да се контролира температурата по време на ферментация, не да се стабилизират и филтрират (в някои редки случаи се прилага много лека филтрация, която обаче е съобразена с лунните цикли – част от философията на биодинамичните вина).  А просто да бъдат натурални.

На който желае да прави “натурално” вино, трябва да му стиска, защото рискът да бъде загубено виното поради факта, че не се контролира процесът (както при конвенционалните вина) е огромен. За това няма евтини “оранжеви вина”.

Пожелавам на куражлиите през кампания 2016 да направят истински “оранжеви” вина, а не полу-фабрикати, продиктувани единствено от псевдо-маркетинг.

Как да разберем “Натуралните вина”

Как да разберем “Натуралните вина”

“Натурално” е станала може би най-използваната напоследък думичка в света на виното, но какво наистина означава тя, и по-важно, какъв вкус има?

Изложение за Натурално вино през 2011

През 2011 г. в Лондонският вносител Liberty Wines изписа на първата страница на своето портфолио думите “няма да намерите нито едно от така наречените ‘натурални’ вина в нашия списък”.

На въпроса защо се е чувствал задължен да напише това, David Gleave MW управляващ директор на Liberty, отговаря: “Важното за мен е виното да отразява сортовия характер на гроздето и мястото, където се отглежда. Почти всички натурални вина, които съм дегустирал показват това, но се провалят поради наличието на дефекти в тях. ”

Gleave не е единственият с такива резерви. Критикът Tim Atkin MW наскоро писа в своя блог, “на любителите на натурални вина изглежда им харесват вина с грешки …, грешки, които нямат нищо общо с качественото правене на вино или тероар.”

И така, какво точно е натурално вино? Откъде идва то, защо предизвика такива силни и противоречиви реакции, временна прищявка ли е или пък наистина има бъдеще?

Днес сцената на натуралното вино е претъпкана. Според Sylvie Augereau, винен журналист и автор на гидa за натурално вино Carnet де Vigne, само във Франция има около 400 производителя на натурални вина. Може би дори повече…

Изложенията за натурални вина вече са доста популярни: във Франция и Италия се провеждат няколко, а през 2011 г. и Великобритания се сдоби със свое собствено – The Natural Wine fair.

Производители на натурални вина има от Щатите до Нова Зеландия, както и в някои по-малко познати региони като Словения, Грузия и Сърбия. Париж, Ню Йорк , Сан Франциско и Токио са луди по това “движение”, а сега към тях се е присъединил и Лондон.

Ако вземем предвид въвличането на медиите в света на натуралното вино, спокойно можем да заявим, че това е “новата мода”.

Ако погледнем реално натуралните вина са съществували от “време оно”. Когато се е правило вино преди около 8 000 г. (поне най-старите данни за доказано производство на вино сочат Армения преди 6 000 г.), не са били използвани пакетчета с дрожди, ензими, танин на прах, обратни осмози и др. – все продукти използвани във винопроизводството днес.

Вината в тези отдавна отминали времена са били натурални – правени от смачкано грозде, ферментирало във вино.

 

Движението “Натурално вино”

То е сравнително нов феномен. Няма конкретна личност, която да се посочи за негов основател. Вместо това определен брой хора са запалили неговата искра вследствие на прекомерната индустриализация и комерсиализация на вини и вити-културата.

Измежду първите визионери са австрийският агроном Rudolph Steiner и японският Masanobu Fukuoka, и бургундското гуру Jules Chauvet.

По-късно, през 70-те и 80-те, те са последвани от производители като Favard (Bordeaux), Gravner (Friuli), Joly (Loire), Lapierre (Beaujolais), Laughton (Australia), Maule (Veneto) и Overnoy (Jura).

Всеки един от тях е обърнал гръб на традиционното земеделие. Тяхната философия е запалила и други. Скоро повече и повече последователи са възприели техните виждания и така се родило “натуралното вино”.

Въпреки, че е световен феномен, повечето винари, които са част от това (не-комерсиалното и манипулирано правене на вино) са всъщност от Стария свят – Франция и Италия.

Това всъщност изобщо не е изненада за консултанта биодинамик Monty Waldin, който е правил вино и в Стария и в Новия свят. “Вината Нов свят бяха износени на гърба на технологията – по-конкретно дълги, студени, температурно-контролирани ферментации, често в огромни иноксови съдове, с цел производство на плодови вина… Натуралното вино е точно обратното. Производителите от Нов свят бяха технологично ръководени от  мотото “Действайте!” понеже нямаха опит. И резултатът беше стратегия за намеса в лозята и избата с цел елиминиране на риска”.

Това е ключът! Историята, традицията и наследството във вината Стар свят се дължат на факта, че тези вина са се правели преди напредването на технологиите – лозята е трябвало да се справят използвайки естественото know-how още преди техниката и препаратите да са били създадени.

 

Изгубили сме перспектива

Въпреки, че с напредването на науката и технологиите днес ние разбираме виното по начин, по който нашите предци не са го разбирали, все пак изглежда, че сме изгубили фокус.

Вместо да използваме знанията и науката за да произвеждаме вина с въможно най-малко намеса, ние ги използваме за да влияем върху всеки етап от процеса – от отглеждането на грозде до правенето на вино. Почти нищо не сме оставили да свърши природата. Това е ключовият момент, който разделя натуралните винари от останалите.

Натуралните винари правят много и различни вина, но всички са обединени от един общ възглед: отглеждане на био-разнообразие, като се приема и наблюдава естествения ход на природата, вместо борба за контрол върху нея. “Лози, отглеждани дългосрочно върху здрава и разнообразна почва, ще имат по-балансиран и дълъг живот, и ще могат, когато се налага, да разчитат на своята имунна система за да се справят с болести”, казва Jean-Pierre Amoreau от Château Le Puy в Côtes de Francs; изба, която е била органик още от създаването си преди 400 години.

Тогава с какво се различава натуралното вино от органичното или биодинамичното такова? Според Alexandre Bain, единственият производител на натурални вина от Pouilly-Fumé, “”органично” и “биодинамично” са инструментите, а “натурално” е философията”.

Всъщност тези инструменти в Европа се използват за регулиране на производствените практики в лозята. Противоположно на това, натуралните винари разширяват границите на тази философия И В избата, и са далеч по-стриктни към кое Е и НЕ Е позволено при производството.

 

Минимална намеса в избата

Производителите на натурални вина държат на минимална намеса в производствения процес. Няма абсолютно никакво коригиране на захари или киселини, никакво добавяне на дрожди или концентриране при по-дъждовни години. Те се придържат към начина на природата: представителна извадка на дадено парче земя в една определена година.

Според регулациите за органични или биодинамични вина, контролните органи основно следят за употребата на синтетични химикали в лозята, а не за използваните адитиви в избата.

Например, клонът на биодинамично сертифицираща организация Demeter във Великобритания позволява употребата на селектирани дрожди за стартиране на ферментация.

Това определено е “пълен абсурд” при производството на натурални вина. Идеята тук е всички компоненти, необходими за протичане на ферментация, баланс и комплексност във виното, да идват от лозето.

Както Nicolas Joly от La Coulée de Serrant се изразява: “за да използваш нула технология в избата, трябва да си абсолютен артист на лозето”.

Единствения адитив използван от производителите на натурални вина е спорният SO2. Според европейските регулации, максимумът на общ SO2 е 150, 200 и 400 mg/l съответно за червени, сухи бели и сладки вина. Органично и биодинамично-сертифициращите организации са малко по-строги, но правилата за производство на натурални вина са най-строги – под 30 mg/l за червeни, 40 mg/l за бели и 80 mg/l за сладки вина (според Association des Vins Naturels). А някои производители дори изобщо не добавят.

Тази липса на адитиви, според производителите на натурални вина, е в плюс за консуматорите, тъй като, шеговито, причинява по-малко странични ефекти.

Roger Corder, професор по експериментална терапия в изследователския институт William Harvey при Barts Medical School в Лондон, е загрижен заради тези адитиви използвани при производството на вино. Поради липсата на изследвания “…ние нямаме идея относно последствията от тях върху здравето ни”, споделя той.

Противниците на натуралните вина казват, че това е извинение за некадърно вино-производство. Но ако е така, тогава каква би била дефиницията за “дефект” във виното? Paul Old от Les Clos Perdus, производител на натурално вино от Лангедок казва “за да направиш велико вино е нуждно да пофлиртуваш с дефекта”.

Проблемът е, че граница между дефект и качество в този случай почти не се забелязва. Мътно или не; оксидирало или не… това не са изисквания за да се нарече едно вино натурално. Има вина, които показват такъв характер, а други не. Да се “ляга на тази възглавница” не помага. Има случаи когато консуматорът заклеймява цялата категория натурално вино понеже е пил едно, което не му е допаднало. Дори и най-закоравелите противници на натуралното вино все някога откриват такова, което им допада.

Добрите натурални вина са изпълнени с живот и показват своята вълнуваща персоналност.

 

Как да го докажем?

Добре… След като натуралните вина могат да бъдат страхотни на вкус, производството им не вреди на околната среда, а са дори и здравословни, защо тогава е целият този спор?!

Акредитация! А такава няма! Както казва Jem Gardener от Vinceremos, специализиран магазин за органик вино в Лийдс: “От нас се очаква да приемем тези вина на доверие… че се произвеждат с натурални методи и съставки. Бих се радвал това да бъде достатъчно, но се опасявам, че в днешния свят то не е.”

Всеки може да каже, че отглежда натурално лозята си или прави натурално вино. Дали това е така или не, зависи единствено от личното достойнство на тази личност. Асоциациите за натурални вина в Европа се опитват да променят ситуацията с легалния статут на натуралното вино.

Акредитацията на натуралното вино със сигурност би помогнала за да бъда приемано то по-сериозно.

Виното е един от малките сегменти на хранителната индустрия, който не е толкова регулиран от закони за етикиране. В последно време сме станали изключително внимателни как и с какво се храним, а изглежда странно, че не си задаваме същите въпроси относно това, какво пием.

Боготворим непастьоризираното и миризливо сирене Epoisses заради неговата уникалност, прясно изцедения и мътен ябълков сок, но определено настояваме виното ни да бъде стерилно и еднакво всяка година, без значение как е направено.

Нека вместо да се фокусираме на определен вкусов профил, да се запитаме доколко всички манипулаци върху виното са оправдани и на каква цена.

Ако дегустирате Le Casot des Mailloles от Banyuls или Domaine de Fontedicto от Languedoc, които са прекрасни примери за вина без никакви добавки, вие бихте се запитали: “Ако те успяват, защо всички останали не могат…?”

Натуралните вина вече са провокирали дебата за автентичността на виното и прозрачност при производството му – това само по себе си е повод за празнуване.

 

Source: decanter.com
Written by: Isabelle Legeron MW

Burgundy vs. Champagne: Една яростна война от 18-ти век

Burgundy vs. Champagne: Една яростна война от 18-ти век

Вероятно това е най-ранната записана яростна война между винени разбирачи!

Бурен дебат бушува във Франция от средата на 17-ти до средата на 18 век между университетите на Реймс и Париж.

Guy-Crescent Fagon и Louis XIV

Всичко започва със смяната на личния лекар на Louis XIV през 1693 г. Предишният кралски лекар, Antoine d’Aquin, бил ревностен поддръжник на вината от Шампан (които все още не са били пенливи).
Неговият нов заместник, Guy-Crescent Fagon, дал ясно да се разбере, че няма да има повече вина от Шампан, а вместо това вина от Бургундия ще бъдат използвани при приема на хинин от Louis XIV. Същият този хинин, който в днешни дни е основна съставка в тоник и други ликьори, по онова време е бил единственото средство за лечение на треска и малария.

Fagon е търсил лек за треските на Louis XIV. Изхвърляйки шампанските вина от кралската маса, той дава началото на едновековна ожесточена война между медицинските факултети на университетите във всеки град, които яростно са се опитвали да докажат едни на други кои вина са били по-добри: Бургундските или Шампанските.

Много скоро са започнали мръсните номера.

През 1652 г. първият изстрел е даден от Monsieur Arbinet, който твърди в свой тезис: “Понеже виното от Beaune доставя най-голямо удоволствие, това означава, че то е и най-здравословно”. Обстановката се нажежава през м. Май, 1700 г., когато Monsieur Le Pescheur от Университетът в Реймс си връща с: “Вината от Реймс превъзхождат тези от Бургундия”.

За трети път страстите се разгарят когато Monsieur de Salins’ не успявайки да преглътне обидата от Le Pescheur публикува своя тезис “Défense du vin de Bourgogne contre le vin de Champagne”. В него той цитира първите бележки на Le Pescheur, които след това се опитва яростно да опровергае използвайки всички познати за времето си мръсни номера.

Как човек може да обоснове напълно субективно твърдение като “виното Х е по-добро от виното Y”? С налудничава псевдонаука, това е начина! С хумор, плюене, злоба, язвителност, мания на тема “чистота” и ред други истерични биохимични шмекерии от 17-ти век.

Ето и няколко цитата от този забавен ръкопис от 23 страница:

Извадки от ЛЕКО подлата про-Шампан атака на Monsieur Le Pecheurs:

Някои обикновено възхваляват цвета на виното, неговия аромат, вкус, постоянство, тероар и способност да старее. Природата има своите любими места. И когато всички гореизброени ясно отличават едно вино, то не може да откаже своите лаври. В Кралство Франция само вината от Реймс и Бургундия се състезават за това превъзходство.

Цветът на виното от Реймс е толкова ярък, че и най-чистият диамант не можа да блести по-ярко. А понякога червеното вино е така алено и така пълно с огън, че човек може да го сбърка с дестилирани рубини. Обединението на тези два цвята образува това, което ние познаваме като Oeil de Perdrix [Окото на Яребицата], което е не по-малко приятно за гледане, дори и ако няма такъв блясък.

Виното от Бургундия се основава на сухата роза, и показва по ръба на чашата някаква странна смесица от жълто и оранжево, което представлява нещо като дъга, особено след като тя започва да избледнява. По отношение на аромата, изобщо няма такъв. A aко случайно има някакъв, то е спомен за нещо изгоряло, миризма на мръсна земя и руда от провинцията. Напълно противополжно, вината на Реймс притежават много по-фини и летливи частици, тъй като те растат в лека, деликатна почва, имат приятен и винаги парфюмиран нос, невероятен чар и елегантност.

Тирадата продължила в същия дух, като “окончателната “присъда била”:

“Така че, вината от Реймс са много по-приятни за пиене и по-здравословни от тези от Бургундия.””

А ето и цитат от ИЗКЛЮЧИТЕЛНО гадния Про-Бургундски отговор на M. De Salin’s:

(…) Питам Ви, господине, съществуват ли някъде другаде по света по-финна почва и по-добро изложение спрямо слънцето от тези в Бон, Помар или Волне? Дали дори и най-добрия тероар на Шампан се доближава до тях? Понеже сте извън Кръга на Равноденствие с 3 градуса и 5 минути географска ширина, получавате по-малко слънце и топлина, което се отразява във вината Ви, които са малко по-добри отколкото ако ги бяха правили чираци. Затова нямате никакво право да твърдите, че вината Ви са превъзхождат всички останали. А и най-добрите и обективни винени ценители вече са обявили: Вината от Реймс са тънки, не много ароматни и кисели, което както повечето бели вина може да прилича повече на урина, но определено не може да достави удоволствие и да Ви стопли. И прочие…

 

Как е приключила тази война?

След като Louis XIV умрял бавно и мъчително от гангрена засегнала единия му крак, която той напълно игнорирал, Fagon е бил освободен от поста на Кралски лекар – стандартен протокол при смърт на краля. Неговият наследник, Phillipe II, раздал отново картите, след като се вманичил по вината от Шампан – този път вече пенливи.

Износът на Шампанско се разраснал през следващите векове. А след като технологията за производство на бутилки и коркови тапи се подобрили, в началото на 19-ти век пенливото вино, такова каквото го познаваме днес, се установило на световния пазар. Най-накрая Шампан доминирал над Бургундия, сякаш е било предсказано преди векове.

 

Източник: gargantuanwine.com

International Wine Challenge

International Wine Challenge

International Wine Challenge 2015, London

Нямах намерение да пиша по темата, но от Аполоуайн проявиха интерес. Яна Петкова е писала вече доста подробна статия обяснявайки принципа на оценяване в International Wine Challenge London. Но докато съм все още с пресни впечатления от моята втора година в екипа на IWC, ще драсна и аз няколко реда.

В IWC дегустациите протичат в рамките на две седмици (звучи доста задълбочено), плюс допълнителни няколко дни от третата, в които се присъждат трофеите. Впечатляващото в начина на провеждане е, че всяко едно вино получава максимален брой шансове. И за да е още по-обективна оценката и да не надделяват пристрастия към определен регион , вината се дегустират от различни комисии. Без значение дали виното покрива изискванията за медал или не, то се дегустира поне още два пъти, включително и от петимата председатели на конкурса, за да му бъде даден шанс.

Впечатление прави, че оценяващите стоят постоянно прави. От една страна изглежда изморително, но процесът е толкова поглъщащ, че това почти не се отчита; освен ако не сте на високи токчета, въпреки че има и такива ентусиасти. Един дегустационен панел оперира на две маси, като едната е винаги подготвена за следващия флайт. Така се избягва разливането, пресягането и разсейването от страна на помощниците, които носят и взимат вина и чаши. Това са изключително забавни няколко дни на дегустиране на вина от цял свят и среща с познати и непознати винени писатели, журналисти, критици и уайнмейкъри.

Наред с приятните емоции, има и неприятни изненади. Тази година имах флайт от 8 португалски червени вина, от които 4 бяха класирани като не-достойни за оценка. Просто вината си бяха “отишли” въпреки младата 2012-та реколта, оксидирали, без “нос” и вкус. Странно защо някой си беше направил труда да изпрати такива проби…

Не липсва и тръпката в IWC

Миналата (моята първа) година имах задачата да поставя моя златен медал на дадено вино (изискване за всички “зайци”). И това трябваше да се случи още в началото, в първия ден на дегустациите, когато все още се дегустират вината дали заслужават медал (какъвто и да е) или не. Откриваш въпросното вино и започваш да пишеш подробна дегустационна характеристика. В допълнение трябва да защитиш изключително убедително позицията си за виното заслужаващо златен медал. Същото вино минава през поне още два дегустационни панела и накрая през петимата председатели на конкурса. Точно през този ден във всички мои флайтове нямаше впечатляващо вино за злато. В края на деня имахме група бели вина от Испания без дъб. Едно единствено вино беше отлежавало в дъб. Въпреки, че съм изключително капризен към бели вина с дъб, това ми направи впечатление. Бленд от Виура, Малвазия и Гарнача Бланка, това беше моят личен златен медал. Вино с киселини по-ниски от средните и много директни аромати добити от контакта с дъб, но с много плод, финес и баланс. Това е Camino del Monte White Reserva, 2009 на Grupo Baron de Ley. Заслужава си € 20, но е доста трудно откриваемо.

Ако трябва да обобщя нагласата в различните съдии, дегустатори и председателите на конкурса, тенденцията е към по-елегантни и финни вина, а не натоварени, свръх-екстрактни високоалкохолни бомби.

Made in UK

Made in UK

“Как пък точно за английско вино реши да пишеш…” ще си кажат вероятно доста от вас. “Бира, уиски, сайдер – добре. Но вино…?!”.

Съгласен съм, че не е най-популярната страна производителка на вино, а някои читатели дори биха анатемосали самия опит да бъдат съчетани думите “Английско” и “Вино”. Но понеже всеки хванал напоследък перото (или клавиатурата) гравитира около световно-известните винени региони, аз прецених, че няма смисъл от поредната статия за тях и избрах тема, на която доста рядко се пише.

Известен е фактът, че Великобритания, в частност Лондон, е един от най-интересните, колоритни и динамични пазари на вино. Винената култура е значително застъпена, а и присъства в историята на столицата. Колкото и странно да звучи в ума на съвремения виноценител, вино се е правило на територията на днешна Англия още от римляните, които дори са правили опити да отглеждат грозде на север около Lincolnshire. Тази практика е продължила и по времето на норманите, въпреки че в повечето случаи, произвежданата като вино течност е била предназначено за религиозни обреди.

И само да вмъкна нещо за тези от Вас, които след последния абзац вече белят очи и пуфтят относно изписаното име на английски. За да избегна филологични забележки и коментари, в тази статия всички термини, имена и прочие ще бъдат изписвани на най-подходящия език за тях.

И още малко историческите факти…

Трима души, смятани за бащите на днешното английско вино, допринасят за засаждането през 1951 г. на първото комерсиално лозе в Hambledon, област HampshireRay Barrington Brock, Edward Hyams и George Ordish. Майор-Генерал Сър Guy Salisbury-Jones, човекът засадил това лозе, отбелязва повратната точка в историята на лозарството във Великобритания. Първоначално е бил засаден сортът Seyval Blanc. Първата реколта е през 1954 г., като виното създава огромен медиен шум. Името “Hambledon” скоро става синоним на английското вино. В днешно време това лозе, разположено на богатите на варовик южни склонове в Hampshire, е презасадено с трите традиционни за Шампан сортове грозде.

През годините създаването на лозя се е случвало много бавно, до 1990-91 когато е плъзнал слух, че скоро предстои издаването на забрана за засаждане на повече лозя. С цел изпреварване на тази забрана, в периода 1992-94 са били създадени значителен брой нови насаждения, като реколта 1996 държи рекорда по добив на грозде.

Bolney Wine Estate, Sussex

Общо-прието е схващането, че студеният и влажен климат във Великобритания не е подходящ за отглеждане на лозя, но през последните две десетилетия винарската индустрия е подпомогната от по-топли лета, като се очакват още по-благоприятни климатични условия вследствие на глобалното затопляне.

До 80-те години на миналия век основно са били консумирани полу-сладки вина в немска стилистика. Такива са се произвеждали и от английските лозя – свежи, леки и плодови, с остатъчна захар. Постепено обаче вкусът на британците започва да се променя към по-сухи вина. Вносът на австралийски вина оказва голям ефект върху консуматора и постепенно той се отдръпва от немския стил вина. Дори самите производители заменят използваните до тогава високи бутилки, тип Мозел, с бордо и бургундски. Не само това, но и имена на сортове като Müller-Thurgau и Reichensteiner са заменени на самите етикети с имена като Surrey Gold и Stanlake Park. Други, като Bacchus, Ortega и Pinot Noir, които звучат по приемливо на консуматорите са оставени непроменени. Въпреки основният процент бели сухи вина, все още място намират и такива с остатъчна захар, която да балансира естествено високите нива на киселини и нисък алкохол.

Пенливите вина, в частност Шампански, са били за дълги години на пиедестала на британския виноценител и консуматор. Но английското пенливо вино започва да завзема добри позиции. Примерно, през 2007 г. Theale Vineyard Sparkling Chardonnay 2003 се представя достойно в присъствието на топ-шампански и пенливи вина и влиза в първата десетка на единственото състезание само за пенливи вина Effervescents du Monde.

Обединеното Кралство е на шесто място по консумация на вино във света, но вероятно едно от последните по производство на вино – едва 1% от продажбите на местния пазар. 15% от английското винопроизводство държат пенливите вина. Най-масово култивиран сорт грозде на острова е Chardonnay, заемащ повече от 20% от общата площ лозя, следван от Pinot Noir с 19%, Bacchus 9% и Seyval Blanc 6.60%. Използват се както традиционни, така и нетрадиционни сортове за производство на пенливи вина по класически и други методи – Chardonnay, Pinot Noir, Pinot Precoce, Pinot Meunier, Pinot Blanc, Pinot Gris, Seyval Blanc, Reichensteiner. Доста известни напоследък са имената Nyetimber и RidgeView Wine Estate, използващи класическите Chardonnay, Pinot Noir и Pinot Meunier.

Може би тук е моментът да вмъкна и новината, че на британският пазар вече може да се намери и пенливото вино на Steven Spurrier, една от главните личности зад Decanter, произведено от неговото собствено лозе Bride ValleyDorset.

Denbies Wine Estate, Dorking, Surrey

Розовата вълна не е пропуснала и Обединеното Кралство, като произвежданите розета са off-dry; абсолютно по британски вкус и идеални за лятото. Дялът на червено вино е едва 10% от общото производство. Използвани сортове са Rondo, Dornfelder и Pinot Noir, а вината са елегантни и плодови.

Десертни вина се произвеждат в много ограничено количество. Те не са тежки и свръх-концентрирани, а напротив, с елегантен баланс между много сочен плод, сладост и свежи киселини.

Британските вина подлежат на класификация. Използват се PDO (Защитено Наименование за Произход) и PGI (Защитено Географско Указание) според директивите на ЕС, като най-високо в класификацията стои PDO, следва PGI, или, на трето място, може да бъде изписан самият сорт грозде, от който е направено виното.

А ето и един интересен факт…

Едно малко бижу, правещо впечатление и внасящо разнообразие измежду 50-те пивоварни на територията на Лондон, е LDN CRU. Това е първата базирана в Лондон британска винарска изба, която винифицира грозда внесени с хладилни камиони от Bordeaux, Languedoc и Rousillon. През 2013 проектът е осъществен от London Cru, подкрепен от търговецът Roberson и инвеститора Will Tomlinson. Това е първата възможност, която се предоставя на Лондончани да бъдат част от винопроизводството.

И за край малко цифри базирани на последни проучвания през 2013 г.:

Брой лозя:                              470
Средна площ на лозе:        40 дка
Годишно производство:    4.45 М бутилки
Обща площ лозя:                18 840 дка
Брой производители:        135

В момента на британския пазар търсенето на английски fizz, надвишава в пъти предлагането. Самите пенливи вина на този етап са с много добро качество. Дали то ще се запази при едно разрастване на производството (което мисля предстои), можем само да проследим във времето. Между някоя друга чаша fizzzzzz….